из "Старт в живота" на Алън Силитоу...
(Въведение в диалога: Главният герой Майкъл току-що е пристигнал в Лондон след дълго пътуване със своята кола, която още от тръгването му е в окаяно състояние. В заведението се запознава с легендарния и мой любим - Джак Календара).
"В заведението имаше още трима души, но за нещастие той се дотътра при мен.
- Приличаш ми на човек, който се нуждае от съвет, драги мой.
Протегнах ръката си:
- На ръка ли ще ми гледаш?
Висок и едър, той стърчеше до масата. Съвсем не беше толкова стар, колкото реших на пръв поглед.
- Седни и си поръчай нещо за пиене.
- Чай и филия хляб с масло - рече той когато се появи келнерът. Миришеше отвратително, затова си запалих цигара.
- Много си щедър - добави той.
- Може ли да се живее иначе?
- Зная много хора, които могат. В това парче хляб личи божието величие. То прави природата силна. Не зная как другояче да се изразя.
- Не вярвам в бога.
- И аз, но вярвам в могъществото на хляба, ако питаш мене; това е все същото. Обичам да чувствам божието величие в корема си.
- Да ти е сладко! - добавих с надеждата, че е вегетарианец. - Ако искаш можеш да си поръчаш и парче месо.
- Ще размисля - отвърна той. Месото е дяволът, докато хлябът е богът. Но тъй като човек е съчетание от бога и дявола, а аз не отричам истинската си човешка природа, ще приема любезното ти предложение.
Той щракна с пръсти на келнера с анломб, в който се съдържаше опит и самоувереност, и това ми помогна да разбера защо изглежда така здрав и добре сложен. Поръча си задушено с ориз. Когато келнерът го донесе, аз си поръчах още едно кафе.
- Не мисля, че изкарваш кой знае колко от продажбата на календари.
- Достатъчно. Колко мислиш, че му трябва на човек, ако не се мисли за господ-бог? - и поръси богато ориза със сол.
- Не зная - отговорих му аз и запалих последната си цигара.
Гледаше ме жално как смачквам кутията.
- Можеш да живееш с много по-малко, отколкото си мислиш. Купувам календарите по четири пенса, лошите хора ми дават по шест, другите по шилинг, а понякога и повече. Случвало се е да ми дадат и цяла лира, ако сбъркат и ме съжалят.
- Изглежда си се наредил много лошо - казах му аз и разбрах, че съвсем не е глупав, защото колкото по-дълго говореше, толкова повече в гласа му прозираше образованието.
- Е, не е чак толкова, колкото младеж като теб нарича добър доход, но поне ми осигурява покрив и скромна храна.
- И все пак, не се ли чувстваш мръсник? Живееш на гърба на хората, които по цял ден се потят.
- Така ли мислиш? А защо пък не? Ако не мислеше така, аз нямаше да ям сега, което съвсем няма да е хубаво. Мога да си живея така само защото хората като теб вярват, че трябва да свършат своя дял работа, и това е меко казано. Разбери! Деветдесет процента от хората са толкова глупави и тъпи, че ще откачат, ако няма какво да работят. Нека ти обясня системата, колкото и скучна и прецизна да е тя. Огромното мнозинство не може да живее без работа. Духовете им ще повехнат, телата им ще изтлеят. Трябва да имаш въображение, за да не работиш. Но те искат да чуят, че един прекрасен ден ще работят само по десет часа седмично, а ако не опъват каиша, цялята сегашна цивилизация ще се сгромоляса...
//
