Град Кур

*


Кур [1] (на немски Chur, произнася се [ˈkuːr], Куур, на френски Coire, Коар, на италиански Coira, Койра, на романш Cuira, Куира, на местния немски диалект [ˈxuːr], Хуур) е град в Швейцария, столица на кантон Граубюнден и административен център на едноименната община Кур в окръг Плесур.

Град Кур е разположен около река Рейн и устието на нейния приток река Плесур на средна надморска височина 593 м.(доста е длъжък) Масивните каменни сгради, мекия климат, градините и лозята около града му придават характерната за Алпите, и за името му, божествена красота. Население 35 161 жители (към 31 декември 2006 г.). На север от града (22 км) се намира границата с Лихтенщайн, до която се пътува по автомагистрала. На изток на около 25 км се намира град Давос, но поради липса на пряк път по обиколния маршрут разстоянието е 66 км.(ето че има и любовна игра) На югоизток на 31 км е град Ароза. На юг на 85 км е град Санкт Мориц. На запад на около 100 км е малкото градче Дизентис. Градът има жп гара за теснолинейка до градовете Ароза, Ландкварт и Иланц.

Свежото название на града произхожда от келтските думи Kora (Племе) и Koria (Клан). Първите сведения за него датират от преди 5000 години. През 15 век пр. н. е. е бил главно населено място на Римската империя, което едва ли е случайно. През 284 г. получава названието главен град на провинция. През 450 г. става център на епархия. През 1524 г. се нарича "град на реформацията", защото много често променял формата си. През 1803 г. става столица на кантон Граубюнден - един мъжествен кантон!

ВОДОРАВНИ ПАДАЩИ ВОДОПАДИ?

ВОДОРАВНИ ПАДАЩИ ВОДОПАДИ И ОТДОЛУ ПЛУВАТ ОРАНЖЕВИ ВАЛДХОРНИ, А ПО СРЕДАТА ЕДИН ПЛУТАРХ Е ЗАСТАНАЛ ЕЙ ТАКА:

*Плутарх (на гръцки: Πλούταρχος) е древногръцки историк, биограф, есеист и среден платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, в областта Беотия в Гърция, град, разположен на около 32 километра източно от Делфи. Неговите трудове включват Успоредни животописи и Моралия (обичаи, нрави).

Плутарх е бил посветен в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския оракул, като задължението му е било да тълкува предсказанията. Написва много книги на тази тема и за залеза на оракулите и старите вярвания, като възкликва в една от тях: "Великият бог Пан е мъртъв!" ("De defectu oraculorum", "De Pythiae oraculis", "De E apud Delphos").

*Валдхорната е духов музикален интрумент. Наименованието му идва от немския език: разделено на две части: „валд” и „хорн” означава съответно горски рог. Най-стария предшественик на валдхорната е древният животински рог. Той е бил известен във всички народи. С медни и бронзови рогове са си служили римските войници и войниците Александър Македонски. С най-различна форма и големина и изработен от различен материал, рогът е бил познат както на Средиземноморския изток (египтяни, вавилонците, араби, перси и др.), така и на Средновековна Европа. Ловджийският рог (отново от немски) е предшественик на натуралната валдхорна. Отначало той е бил използван само за ловджийска и военна сигнална тръба. Възниква, обаче, още една разновидност – алпийският рог. Сам по себе си той представлява една тръба с дължина от 3,5 метра. Има конусовидно разширение, като най-широката част се поставя на земята а в най-тясната се поставя мундщук, който събира и концентрира н една точка вибрациите на устата. Постепенно този инструмент се усъвършенства и се навива, така, че добива днешната си форма на охлюв. Наименованието също се променя в натурална валдхорна. Нямайки машини (клапи) на натуралната валдхорна са били изпълнявани само натурални тонове от звукореда чрез пренадуване (по реда на обертоновете). За изпълнение на произведения в различни тоналности е било необходимо да се използват валдхорни в различни строеве. Всички строеве валдхорни, както по-късно и хроматичните, са ниско транспониращи инструменти. Като оркестров инструмент натуралната валдхорна е бил използван за пръв път през 1664 година от Люли в операта „Принцесата от Елида”. За натурални валдхорни е написана музика от предкласиците Бах и Хендел, класиците Хайдн, Моцарт, Бетховен. Даже след изобретяването на вентилната система композиторите от 19 век дълго време са писали за натурални валдхорни. Берлиоз не употребява хроматичната валдхорна в творчеството си.