*Плутарх (на гръцки: Πλούταρχος) е древногръцки историк, биограф, есеист и среден платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, в областта Беотия в Гърция, град, разположен на около 32 километра източно от Делфи. Неговите трудове включват Успоредни животописи и Моралия (обичаи, нрави).
Плутарх е бил посветен в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския оракул, като задължението му е било да тълкува предсказанията. Написва много книги на тази тема и за залеза на оракулите и старите вярвания, като възкликва в една от тях: "Великият бог Пан е мъртъв!" ("De defectu oraculorum", "De Pythiae oraculis", "De E apud Delphos").
*Валдхорната е духов музикален интрумент. Наименованието му идва от немския език: разделено на две части: „валд” и „хорн” означава съответно горски рог. Най-стария предшественик на валдхорната е древният животински рог. Той е бил известен във всички народи. С медни и бронзови рогове са си служили римските войници и войниците Александър Македонски. С най-различна форма и големина и изработен от различен материал, рогът е бил познат както на Средиземноморския изток (египтяни, вавилонците, араби, перси и др.), така и на Средновековна Европа. Ловджийският рог (отново от немски) е предшественик на натуралната валдхорна. Отначало той е бил използван само за ловджийска и военна сигнална тръба. Възниква, обаче, още една разновидност – алпийският рог. Сам по себе си той представлява една тръба с дължина от 3,5 метра. Има конусовидно разширение, като най-широката част се поставя на земята а в най-тясната се поставя мундщук, който събира и концентрира н една точка вибрациите на устата. Постепенно този инструмент се усъвършенства и се навива, така, че добива днешната си форма на охлюв. Наименованието също се променя в натурална валдхорна. Нямайки машини (клапи) на натуралната валдхорна са били изпълнявани само натурални тонове от звукореда чрез пренадуване (по реда на обертоновете). За изпълнение на произведения в различни тоналности е било необходимо да се използват валдхорни в различни строеве. Всички строеве валдхорни, както по-късно и хроматичните, са ниско транспониращи инструменти. Като оркестров инструмент натуралната валдхорна е бил използван за пръв път през 1664 година от Люли в операта „Принцесата от Елида”. За натурални валдхорни е написана музика от предкласиците Бах и Хендел, класиците Хайдн, Моцарт, Бетховен. Даже след изобретяването на вентилната система композиторите от 19 век дълго време са писали за натурални валдхорни. Берлиоз не употребява хроматичната валдхорна в творчеството си.
